Навреме да се родиш, докато си млад да бъдеш щастлив и навреме да умреш. Надежда обърка посоките на раждането и смъртта. Не знаеше дали се е родила, за да умре или е умряла, без да се роди.

  Баща й пресушаваше кръчмите в квартала, а майка й работеше на три места, за да нахрани нея и близначката, и да му плати борчовете. По вратата им хлопаха чужди хора по всяко време на денонощието. Размахваха разписки пред лицето на майка й Тя се боеше, че ако не плати навреме, мъжът й ще обикаля другите квартали, все повече ще се отдалечава от нея, а може и да забегне в друг град. Майката притежаваше мъдростта на гламавите. Твърдеше, че порок се не засища, но може и да се обърне в качество. Кой знае, толкова неща се обърнаха, може и нейният мъж да се извиси като ела. Близначките, ако и да бяха невръстни, съвсем не се заблуждаваха и молеха майка си да им купи за нова година мъничка, поне колкото клонче елхичка. И да не чака баща им да се извиси като студена и непристъпна ела, плашеща околните, те и сега страняха от него. Майката повеждаше двете си деца из улиците на квартала. Намираха баща си, паднал на някоя пресечка и трите го затегляха като шейна по улиците.

   В новогодишната вечер затваряха по-рано кръчмите и баща й се прибираше сам. Те го оставяха да спи, за да изтрезнее поне за утрото. Никога не празнуваха. Майка й беше издействувала чрез приятелка надомна работа за вкъщи. Лепяха по цяла нощ пликове за авиокомпания „Балкан” Трупаха ги в празния ъгъл, отреден за коледна елха. Майката сгъваше пликовете и приказваше:

  - Тъй и тъй няма да спите. Съседите ще празнуват до сутринта. Ще бъдете през целия ден с мътни глави. А ние хем ще работим, хем ще се веселим с тях. А утре ще почиваме.

  Веселяха се с глъчката на съседите. Със стаено съжаление близначките изпращаха падащите покрай прозореца им бенгалски огньове. Често пламнала гирлянда падаше в скрежа на техния перваз. Надежда отваряше за малко, уж да проветри и скриваше гирляндата в джобчето на роклята си. След ваканцията я навиваше като гривничка и се хвалеше, че е от тяхната елха. Увличаше се да разказва колко голяма била. До покрива на кооперацията. Баща й нали е пожарникар, командир на взвод, довел войниците, изровили дупка в двора и я поставили там да се радва цялата махала. Защото баща й мислел и за другите хора. Тя сама се качила на пожарникарската стълба, за да окачи играчката на върха.

   Никой не й  вярваше, но я слушаха прехласнато. Мая, близначката й хапеше устни. Срамуваше се от дрънканиците на Надежда и от цялото семейство. На шестнадесет години пристана на шо-фьорче от Бургас и замина да живее в неговия град.

   Надежда продължаваше да мечтае за липсващата, в ъгъла на стаята, елха. Майка й натякваше, че застарява, да излезе на улицата, може и нея да я срещне шофьорче. Що Нови години Надежда зъзна на улицата да не чупи хатъра на майка си.

    Пътуваше в празните трамваи и автобуси. Някой път шофьорът се случваше приказлив и не скучаеше, докато пропътува новогодишната нощ. Но тези шофьорчета бяха задомени и само мечтаеха да им свърши по-скоро дежурството.

   Сестра й Мая рядко се обаждаше, стана вече майка на две деца. Щом си купиха цветен телевизор, прати стария на Надежда. Поставиха го в празния ъгъл на стаята, та сестра й като не вдига поглед от там, поне наистина да има какво да гледа.

Телевизорът пукаше и гаснеше. Майка й мърмореше, що не го е изхвърлила на боклука. Ами я вкарва в по-голям харч за поправки. Изкарваше си го на Надежда, че заради нея, зет й го докара с камиона от Бургас. Хокаше я, пък после й домиляваше:

  - Надеждо, Надеждо, такъв ти бил късмета, мама, все счупено да ти подаряват, да го мислиш и за по-нататък. Да те изгребва като яма такъв подарък. Грешни пари на вятъра хвърляме, а той все повреден остава.

  Ала Надежда сигурно е знаела, че късметът й чака в празния ъгъл на стаята. След армията от техници един ден пристигна млад хубавеляк, с изпито одухотворено лице, не можеш каза, че е техник. Слаб, панталонът му едва се държи на кръста. Виктор му беше името и за Нова година искаше да оправи телевизорите на хората. Пробва как работи кинескопа, извади изгоряла лампа. Стараеше се, но от Надежда разбра, че тя не гледа телевизия и копнее за жива елха, украсена с играчки.

   - Ще подредя за теб най-перестата елха. Ще бъдем заедно, нали?

   Надежда обикаля цяла седмица да избира подаръци и подходяща рокля.

Преди да я въведе в стаята, Виктор я помоли да затвори очи. Помагаше й да не се блъсне в някоя табуретка. Загаси лампата и чак тогава Надежда разтвори очи.

   Запалената със свещички и бенгалски огън, накичена с най-различни стъклени играчки, елха, не я зарадва. Тя потисна разочарованието си и се включи към другите гости в подреждането на новогодишната трапеза. Внасяха тави с баница и вино, изнасяха празните чинии. Нямаше празник. Надежда мълчеше, за да не обиди човека, направил за нея бленуваната елха.

   Танцуваше с него, а чувствата й летяха далеч от стаята. Телевизионният техник й говореше разнежено пиянски на ухото, тя нечуто му кимаше. По едно време Виктор помоли да спрат музиката и светнат лампата. Обяви пред гостите годежа си с Надежда, току-що приела неговото предложение. Момичето се укоряваше: „Така е, като не слушаш, каквото ти се говори, приказваш, каквото ти скимне, но понякога и без много-много да му мислиш, го казваш както трябва”.  Виктор разливаше шампанско в чашите. С надебелен език разправяше на гостите и на Надежда, какъв грижовен съпруг ще бъде, как децата им никога няма да бъдат без елха за Нова година.

   Надежда от този момент свикваше да се усмихва, когато й ставаше тъжно, за да не я усетят един ден децата й щом ги поведеше на море или им украсеше най-перестата елха със стъклени играчки, че нищо не я радва.